Емона (All)

Хронологията на Емона на един пласт

История

Обща история на територията около нос Емине

Елинска колонизация

Approx. 650 bc - Approx. 500 bc

През средата на 7 в. пр.Хр. по тези места се извършва „елинската колонизация”. Първоначално тук се появяват пристигащите по морски път заселници йонийци главно от Милет и Клазомене от Мала Азия и от островите Самос и Хиос, последвани и от други. Така те постепенно издигат редица селища „полиси” и пристанища по цялото крайбрежие на Понтос Евксинос. Някои от тях са създадени върху по-ранни заселения, а други новоосновани. Редица селища като Истрия, Аполония Понтика, Одесос, Томи, Круни, Месемврия, Калатис, Олбия, Фанагория, Синопе, Хераклея Понтика и др. се издигат като самостоятелни или подчинени центрове. Създават търговски, политически и културни връзки както помежду си, така и с различни прилежащи области на Азия,Европа и особено Средиземноморието. Противоречива е и връзката на черноморските колонии със съседните племена и народностни групи. Такива са например тракийското племе одриси или скитите.
(http://blacksea.ehw.gr/forms/fLemmaBodyExtended.aspx?lemmaid=10700&boithimata_State=&kefalaia_State=#chapter_3)

Крепост

Approx. 500 bc - 1453

Датата е началото на античния период по българското Черноморие.
Антична, късноантична и средновековна крепост „Аристеум”/ „Емона” се е издигала в местността „Старата крепост”. Намирала се е на мястото на днешния фар. Останките и са открити при строежа на фара. В днешно време са почти заличени. Източници Чулпанов, Б. (1989), Каменните щитове, 161, Военно издателство, София. Атанасов, Г. Добруджанското десподство. Фабер, 2009 г. (http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-emona)

село

Approx. 500 bc - 2020

Тракия

72 bc - 263 ad

Земетресение в Бизоне

Approx. 50 bc

В първи век пр.н.е. античният град Бизоне, на юг от дн. Каварна, се свлича в морето вследствие на земетресение.

Хемимонт

Approx. 263 - Approx. 649

Земетресение в Балчик

Approx. 550
  1. В такъв момент в средата на VI в. го сполетява мощен подводен трус (земетресение), последван от страховито нахлуване на морската стихия по цялото крайбрежие. Свлачищният процес се ускорил силно и полисът бил сринат до основи. Същата съдба сполетяла и съседа му - Афродизион. От това време са последните ранновизантийски медни и друг род номинали. Трагедията, сполетяла трите западночерноморски полиса (Одесос също е сред тях), е засвидетелствана от големия ранновизантийски хронограф Теофан. (http://www.balcic.eu/page_1.html)

Земетресение в Анхиало

Approx. 720

Голямо земетресение, което срива Анхиало.

айсберги

764
  1. Пак през VII век, през управлението на Константин V Черно море замръзва. Студът е толкова голям, че ледени блокове доплуват чак до Константинопол. Това са сведения на Теофан Изповедник.
    (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10721)

  2. Хрониката [но Теофан] запазва жив детски спомен за айсбергите, получени при разтопяването на замръзналото Черно море и плаващи край Константинопол през февруари 764 г.
    (http://bg.wikipedia.org/wiki/Теофан_Изповедник)

Св. Никола

Approx. 900 - 2020

Zagora

Approx. 1261 - Approx. 1369
  1. Fourteenth-century documents from the Patriarchate of Constantinople relating to its subordinate dioceses mention four emerging statal organizations. The one in the Danubian region downstream of Silistria (the region of the lakes and the Paristrian Islands) was under the ecclesiastic control of the Diocese of Vicina. This ‘country’ mediated the links between Wallachia and Ţara Cărvunei (the land of Cărvuna). The earliest documentary evidence for ‘Ţara Cărvunei’ (Sl.= Korvinuska Khora or Carbona, as it was designated in Italian fourteenth-century sailing charts), is to be found in the Slavonic privilege issued by Ioan Assan II for the Ragusan merchants (1230-35).(21) It was the most prominent and best-documented of the four states. A coastal area under the jurisdiction of the Diocese of Varna and Cărvuna, the ‘land of Cărvuna’ was a Pontic principality dependent on Byzantium. Adjacent to Cărvuna was, to the south, ‘Zagora’, the dominion of Michael, the son-in-law of Dobrotici and the son of the Byzantine emperor Michael V Paleologus. ‘Zagora’ was located in the south-eastern zone of the Maritime Balkans, extending to the Gulf of Burgas.(22) To the west was the despotate of Dârstor/Silistria ruled by Terter, son of Dobrotici.(23) After the assassination of Michael by Terter at Silistria (1376), Zagora was taken over by Dobrotici. Upon the latter’s death (1386), the land of Silistria and the territories of Dobrotici (terrae Dobroticii) devolved to Mircea the Old (Mircea cel Bătrân), prince of Wallachia, and to Ioanco/Ivanco, a son of Dobrotici, lord of the harbour of Varna.(24)

In terms of institutions and civilization, these fourteenth-century Dobrudjan states were essentially Byzantine. The citadel of Silistria was led by a kefalia. Greek was the official language in Dobrudja. The Diocese of Vicina was led by Greek bishops. In 1379 the metropolit of Varna became exarch of the Patriarch of Constantinople, and was in charge of some of the patriarchal castles, excepting Kilia. Dobrotici’s title as ‘despot’ was conferred by Constantinople and his coins had inscriptions in the Greek language. When he took over Dobrudja, Mircea the Old kept and respected its Byzantine institutions. (25)

(http://ehw.gr/blacksea/Forms/fLemmaBodyExtended.aspx?lemmaID=12392#noteendNote_45, цитирайки:

  1. Densuşianu, N.,-Kalužniaski, E., (eds.), Documente privitoare la istoria românilor. Colecţia Eudoxiu de Hurmuzaki [Documents relating to the history of the Romanians. The Eudoxiu de Hurmuzaki collection], (Bucharest, 1890), I/2, p. 781.

  2. Iosipescu, S., Balica, Dobrotiţă, Ioancu (Bucharest, 1985), p. 127.

  3. Diaconu, P., "O formaţiune statală la Dunărea de Jos la sfârşitul secolului al XIV-lea necunoscută până în prezent" [An unknown 14th-c statal unit on the Lower Danube], Studii şi cercetări de istorie veche şi arheologie 2/28 (1978), p. 136.

  4. Diaconu, P., "O formaţiune statală la Dunărea de Jos la sfârşitul secolului al XIV-lea necunoscută până în prezent" [An unknown 14th-c statal unit on the Lower Danube], Studii şi cercetări de istorie veche şi arheologie 2/28 (1978), pp. 198-199. The author believes that the names Terter and Ioanco designated one and the same son of the despot Dobrotici. Sergiu Iosipescu, however, claims that Dobrotici had two sons, cf. Iosipescu, S., ‘Génois, Tatars et la création de la façade maritime des pays roumains au XIVe siècle’, in Bilici, F.,-Cândea, I., -Popescu, A., (eds.), Enjeux politiques, économiques et militaires en Mer Noire (XIVe-XXI siècles). Etudes à la mémoire de Mihail Guboglu (Brăila, 2007), pp. 126-127.

  5. Năsturel, P.Ş., "Une victoire du voévode Mircea l’Ancien sur les Turcs devant Silistra (c. 1407-1408)", Studia et Acta Orientalia 1 (Bucharest, 1957), pp. 239-247.)

  6. През 1261 година българкият цар Мицо Асен предлага на Михаил VIII Палеолог Месемврия, в замяна на която получава политическо убежище и имение край Троя.
    (http://bg.wikipedia.org/wiki/Мицо_Асен)

Добруджа

Approx. 1369 - Approx. 1389
  1. Клисаров, с. 3-5

  2. Навярно след връщането на Видин под българска власт в 1369 г. Добротица се утвърждава окончателно като господар на Добруджа и получава от българския цар крепостите Варна, Емона и Козяк като отплата за помощта си.

Добротица мести столицата от Карвуна в непристъпната крепост Калиакра, разположена на едноименния нос. Започва да сече свои монети в знак на пълната си независимост.

Всички важни твърдини на деспотството се намират на черноморското крайбрежие, което обяснява развитието на морската търговия и корабостроенето. По море са изнасяни най-вече зърнени храни, които се отглеждат в голямо количество в Добруджа, вносът се състои от платове, благовония, подправки, предмети на разкоша.

Създавайки собствен малък флот, деспот Добротица се превръща в конкурент на Генуезката република, която има претенции за монопол в черноморската търговия. Около 1360 г. съперничеството прераства във военен конфликт, който продължава и при наследника на Добротица Иванко. Генуезките пирати извършват множество нападения срещу крайбрежните селища на деспотството. Чрез малък, но добре организиран флот, Добротица се старае да отблъсква атаките им. С вечния съперник на Генуа - Венецианската република, деспотът поддържа съюзни отношения.
(http://bg.wikipedia.org/wiki/Добруджанско_деспотство)

  1. Having succeeded his brother, Balica, to the throne of Cărvuna, around the year 1347 Dobrotici extended the maritime boundaries of his state to include the ports of Venzina/Vicina, Kozeakon/Obzor and Emmona/Emine.(45)

(http://ehw.gr/blacksea/Forms/fLemmaBodyExtended.aspx?lemmaID=12392#noteendNote_21, цитирайки:
45. Iosipescu, Balica, p. 90, 126-127.)

Османска империя

1388 - 1878
  1. Клисаров, с. 5

  2. In the seventeenth century, Dobrudja comprised the following kazas: Haci-oğlu-pazarı, Silistra, Aydos, Ahyolu (Anchialos, Pomorie), Varna, Balcik, Mangalia, Kara-su, çardak, Babadag and a ‘nahiye Dobruca’ (which included several villages located approximately to the south-east of Silistria).(58)
    ...
    The penal codes (kanun) offers a comprehensive picture of the institutional, economic, military and social outlines of Ottoman Dobrudja, where pre-Ottoman local institutions were embedded within the customary Ottoman civil-administrative and military structures. From an economic perspective, sixteenth-century kanuns show that Dobrudja’s towns, ports and market towns were integrated in the empire’s economy as producers and suppliers of farming produce, as well as transit centres for the produce of the Southern Mediterranean and Pontic areas, on the one hand, and for goods coming from Central and North-Eastern Europe, on the other.

(http://ehw.gr/blacksea/Forms/fLemmaBodyExtended.aspx?lemmaID=12392#noteendNote_58, цитирайки:
58. Russi Stoykov, ‘Seliţa v Silistrenskia sandjak prez 70-te godini na XVII bek’, Izvestia na Narodnia Muzei Varna , VII, 1971, p. 163-181.)

Малазианци

Approx. 1721 - Approx. 1927
  1. По предания на първите преселници от Мала Азия през 1914 година Илия Гелимачев, Теньо Зангочев, Тодор Георгиев Вълков, Тодор Михалев Катранджиев (вече покойници) знаем, че техните родове имат български корен от селата Горно Юбрюирен, сега Горноселци, Хухла и Камилски дол – Деведере.

Недостига на земя, липсата на възможности за препитание, издевателства на османлии и башибозук, са причините които принуждават голяма част от населението на тези села да търсят нови възможности за препитание на юг към Мала Азия. Първите , които поемат риска и предизвикателството за нов живот се установяват на два часа път от гр. Лапса и основават село Урумча. По- късно основават селата Чатал тепе, Ново село, Коджа бунар, Тьобелен, Сюют, Кубалт и Киллик и други около 20 села с население около 11/12 000 души. Преслниците в с. Свирачи са жители на едно от най-големите села Коджа бунар, а също от Урумче и Чатал тепе.

Българите в Мала Азия се утвърдили като ненадминати майстори въглищари. Собственик на големи горски площи в Лапсенско им предлага да добиват за него дървени въглища , а земята от изсечените гори да остане за ползване от тях. Скоро се разнася по огромната османска империя славата на въглищарите от селата Урумча, Чатал тепе и Чифлик (Ново село), снабдявали десетилетия наред големите малоазийски градове с дървени въглища.

Животът им в Мала Азия бил спокоен. Къщите били паянтови постройки от кирпич, измазани с глина. Светели си с газени лампи и кандила. Едва в началото на 19 век започнали да си строят масивни едноетажни и двуетажни постройки, с каменна зидария.

Необезпокоявани от турските власти, използвайки природните дадености на района те развиват добро земеделие и благодарение на своето трудолюбие постигат завидно материално положение. Всяко семейство притежавало земя и добитък (животни). Въпреки примитивните дървени орала те превърнали планината в плодороден рай.

За първите заселници в с. Коджа бунар знаем от разказите на самите жители / преселници/ като Тодор Бодуров – роден и учил в училището в родното си село. Проучвайки историята му той

установил, че Коджа бунар е основано през 1721г. от преселници от селата Деве–дере(Камилски дол), Хухла и Юбрюирен(Горноселци) Ортакьойско(Ивайловградско). Жителите на тези села живеели в постоянен страх от ислямизация, от насилие и грабежи, имали тежък поминък, недостатъчно земя поради това, че тя била собственост на турските села на около.

По-подробни са сведенията за българските села към 1897 г. по сведения на Л. Ив. Доросиев, които той получил от брат си Яким, абаджия в гр. Балъкесир. Списъкът, съставен въз основа на тези сведения, съдържа имената на 11 села с означен брой на къщите и жителите във всяко от тях, както следва:
Коджа бунар – 245 къщи с 1485 жители
Сьоют – 65 къщи с 440 жители
Ново село (наричано още Йеникьой и Къзълджилар) – 65 къщи с 425 жители
Киллик – 35 къщи с 212 жители
Тьойбелен – 125 къщи със 712 жители
Аладжа баир – 55 къщи с 308 жители
Ташкеси – 35 къщи с 252 жители
Мандър – 145 къщи с 940 жители
Хаджи Паункьой – 60 къщи с 344 жители
Юрен -15 къщи с 95 жители
Кубаш – 20 къщи с 115 жители.

Към тези 11 села Л. Ив. Доросиев добавя и селата в околия Бига (Боашехир) Стенгелкьой – 55 къщи с 312 жители, в околия Лапсеки селата Чатал-тепе с 80 къщи, Урумче – с 45 къщи, и Йеникьой с 35 къщи, общо в трите села 215 къщи с 1142 жители. Или общо в 15-те села 1070 къщи с 6470 жители.

Жителите на тези села живеели своя български начин на живот в един изолиран, затворен в себе си малък български свят, който те създали, като запазили всичко българско у себе си: българско национално съзнание, бит, език, православна християнска вяра, традиционна българска народна словесна култура, фолклор.

(http://svirachi.com/история/)

Източна Румелия

1878 - 1885

Според Органическия устав на Източна Румелия, областта се дели в административно отношение на 6 департаметнта (префектури, области) и 28 кантона (околии). Кантоните в Бургаския департамент са: Бургаски, Анхиалски (Анхиало-Месемврийски), Айтоски, Карнобатски.
(http://bg.wikipedia.org/wiki/Административно_деление_на_България)

Емона

Резос

1285 bc - 1275 bc

Според Омировата "Илиада" тракийският цар Резос, участвал в Троянската война, е роден в Емона. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Емона)
НО "...От казаното излиза, че Резос действително е древна фигура, но митът в „Илиада“ за него е нов, създаден от поета или още по-правилно – от последния редактор на поемата, за да пропагандира идеологически експанзивната атинска политика.
Със сигурност обрисуваната панорама е вярна, но от полезрението се изпуска, че самият Резос е син на Ейоней. Името на баща му може да се сближи с Ейон – град на устието на р. Стримон, откъдето идват и по-късните твърдения, че Стримон се нарича преди това Ейоней. Вероятно селище с въпросното епонимно название е съществувало по време на съставянето и привнасянето на „Долония“ в поемата. (Попов, Д. Приказна Древна Тракия, с.21-22)

Херодот

512 bc

Наи-старото сведение за обитателите на този район принадлежи на Херодот. При описанието на скитския поход на Дарий I (512 г. пр.н е.) той посочва, че тракийските племена нипсеи и скирмиани обитавали околностите на Месамбрия и Аполония. (Hdt, IV, 93.)
(Тотешев, Асен. НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА МИНАЛОТО НА С. ЕМОНА, БУРГАСКА ОБЛАСТ)
2. 93. But before he came to the Ister he conquered first the Getai, who believe in immortality: for the Thracians who occupy Salmydessos and are settled above the cities of Apollonian and Mesambria, called the Kyrmianai [Or (less probably) "Skyrmiadai."] and the Nipsaioi, delivered themselves over to Dareios without fighting; but the Getai, who are the bravest and the most upright in their dealings of all the Thracians, having betaken themselves to obstinacy were forthwith subdued.
(http://ancienthistory.about.com/library/bl/bl_text_herodotus_4.htm)
3. πρὶν δὲ ἀπικέσθαι ἐπὶ τὸν Ἴστρον, πρώτους αἱρέει Γέτας τοὺς ἀθανατίζοντας. οἱ μὲν γὰρ τὸν Σαλμυδησσὸν ἔχοντες Θρήικες καὶ ὑπὲρ Ἀπολλωνίης τε καὶ Μεσαμβρίης πόλιος οἰκημένοι, καλεύμενοι δὲ Κυρμιάναι καὶ Νιψαῖοι, ἀμαχητὶ σφέας αὐτοὺς παρέδοσαν Δαρείῳ: οἱ δὲ Γέται πρὸς ἀγνωμοσύνην τραπόμενοι αὐτίκα ἐδουλώθησαν, Θρηίκων ἐόντες ἀνδρηιότατοι καὶ δικαιότατοι.
(http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0125%3Abook%3D4%3Achapter%3D93%3Asection%3D1)

Емпория

500 bc
  1. Според Петър Балабанов още през V в. пр н е. са били поставени основите на няколко емпории на Месамбрия на черноморския бряг. Той посочва тези, които са известни до момента: при Навлохос [Обзор], при нос Емине, в околностите на с. Равда и възоснова на някои находки допуска възможността за съществуване на още две тържища - при с. Влас и в м. Иракли - южно от Обзор. В същото проучване се отбелязват на карта находките на антични монети, открити в изследвания район. От околността на с. Емона са посочени три монети на Месамбрия, една от Маронея и една на Кавар.
    (Тотешев, А. Нови сведения...) (Клисаров, Нос Емине : Емона, с. 2)

  2. Маронея е древно тракийско поселение в близост до днешна Гюмюрджина. Според легендата е основано от цар Марон, син на Дионис и жрец на Аполон. Омир споменава града в Одисея, а Плиний Стари в свята "История". За виното от Маронея се е говорило, че е било "сладко черно" {Одисея, ІХ, 196-201}, с вкус на нектар и е било толкова силно, че е можело да се разрежда 1:20 с вода. В Одисeя се разказва как с измама Одисей нападнал траките, а когато те го победили в битка и прогонили той все пак откраднал от тяхното силно вино, с което по-късно успява да упие циклопа Полифем и да спаси себе си и хората които води.
    (http://bg.wikipedia.org/wiki/Марония; http://en.wikipedia.org/wiki/Maroneia)

  3. Кавар е последният келтски цар; секъл монети в Кабиле. Келтите навлизат на Балканите през 278 г- пр.н.е. През 213 г. пр.н.е., по времето на цар Кавар, „царството на келтите било разгромено и цялото племе затрито от траките", казва Полибий.
    (Дамянов, Маргарит. За келтите в Тракия, National Geographic, април 2006 г. - http://www.nationalgeographic.bg/?cid=68&NewsId=1215)

  4. Месемврия е единствената колония в Понта, основана от дорийци.

Тракарх

50 ad - 300 ad

Фрагмент от епиграфски надпис, смятан за изчезнал. Б. Геров го поставя с известни уговорки във втората половина на I в. или по-вероятно в III в. [Геров, Б. Почетна длъжност тракарх. - Годишник на НАМ Пловдив. I , 1948, 27-29] (Тотешев...)
Длъжността „тракарх“ е свързана с тракийския койнон и с неговите свещенодействия, празненства и игри, с почитането на императорския култ. Тя е засвидетелствана в надписи и от други селища на Тракия - Сердика, Филипопол, Баткун, Пазарджишко, Августа Траяна и др. (Геров 1948, 29-32; Буюклиев 1998, 67-74; Bujukliev 2000, 43-47; Герасимова 2006, 159-162). ... Надписите показват, че се касае за знатни хора от конническото съсловие, със значителни поземлени владения, ръководили обществения и религиозния живот на градовете в Тракия (Герасимова 2005, 1-5). Тракарсите са поставяли статуи в чест на римските императори, грижили са се за благоденствието на градовете, както и за добрите връзки с Рим. Видно е, че наред с римските имена, някои от тях са запазили тракийските си имена и без съмнение са потомци на старата тракийска аристокрация.
(Петрова, Светла. http://www.academia.edu/4053724/On_Nicopolis_ad_Nestum_Mestum_and_its_ethnic_characterization)

Плиний Стари

Approx. 77 ad - Approx. 100 ad
  1. "там, където Хемус пространно се надвесва над Понта, на върха й е имало един град Аристеум, а сега на брега се намират Месемврия и Анхиало". (Плиний Стари. Естествена история. т.4, 40-50; цитирана от Тотешев....)
  2. Пълен цитат: "На брега, тръгвайки от Дионисопол, е Одесос, град на милезианците, реката Панисос, [50. сега наречена Дафни-суи, според д'Анвил], градът Тетранавлохос. Планината Хемус, която с голямата си верига се надвесва над Евксина {Черно море} и на чийто нос в миналото е имало град, наречен Аристеум [51. за когото се говори, че е основан от Аристей, син на Аполон]. В днешно време на брега са Месамбрия и Анхиалум, където преди беше Меса. [Плиний Стари. Естествена история. В превод на английски и анотирана, Лондон, 1885.] Upon the coast, proceeding from Dionysopolis, is Odessus, a city of the Milesians, the river Panysus [50. Now called Daphne-Soui, according to D'Anville], and the town of Tetranaulochus. Mount Hæmus, which, with its vast chain, overhangs the Euxine, had in former times upon its summit the town of Aristæum [51. Said to have been built by Aristæus, son of Apollo.]. At the present day there are upon the coast Mesembria, and Anchialum, where Messa formerly stood. (The Natural History. Pliny the Elder. John Bostock, M.D., F.R.S. H.T. Riley, Esq., B.A. London. Taylor and Francis, Red Lion Court, Fleet Street. 1855. // http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Plin.%20Nat.%204.18&lang=original#note-link50)
  3. Аристей е второстепенен древногръцки бог, син на Аполон и нимфата Кирена. Ученик на кентавъра Хирон. Аристей е научил хората на много полезни умения, вкл. как да отглеждат пчели, как да отглеждат маслиновото дърво и да правят зехтин, как да подсирват млякото и как да хващат диви животни с мрежи и залагане на капани. Подобно на Херкулес, Аристей пътува по света и е почитан в различни краища на древния свят - Беотия (където се жени за Автоноя, дъщерята на основателя на Тива Кадъм), Аркадия, Тесалия, Сицилия, Сардиния, Либия, Тракия (където се срещя с Орфей). В последствие "Аристей" става название за "най-добър". [http://en.wikipedia.org/wiki/Aristaeus]

Ариан

134
  1. От Одесос до подножието на Хем {нос Емине}, простиращ се до Понта са триста и шестдесет стадия; и тук има корабна спирка. От Хем до град Месембрия деветдесет стадия; [там има] корабна спирка. (Ариан. ОБИКОЛКА НА ЕВКСИНСКИЯ ПОНТ. (ΠΕΡΙΠΛΟΥΣ ΕΥΞΕΙΝΟΥ ΠΟΝΤΟΥ). Флавий Ариан бил земеделец от витинския град Никомедия, живял през II в., при римските императори Адриан и Антонин. През 131-137 г. е управител на Кападокия със званието Legatus Augusti pro praetore и по време на това управление извършил през 134 г. плаване по Понта до Диоскуриада, за което представил отчет на Адриан в настоящото съчинение, дошло до нас само в един ръкопис (Palat.,398). Текст: Arriani Nicomediensis scripta minora, iterum rec.. (http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/ArianObhodEvksPont.htm)

Надпис

150 - 200

..намерената от нас през 1985 г. на северния склон на нос Емона силно фрагментирана част от мраморна плоча. Тя е била използвана вторично в градежа на някакво съоръжение или постройка. На лицевата й страна се различава доста изтрит надпис с гръцки букви, от които са запазени четири реда. На обратната страна личат следи от хоросан с примес от счукана тухла. Епиграфският паметник е заведен под инв. №2885 в ГИМ - Несебър.
Склонни сме да отнесем разглеждания надпис на основата на палеографските му особености към втората половина на II в.
(Тотешев...)

Буюк демир капу

300 - 400

Късноантична преградна стена "Голяма желязна врата"/"Буюк демир капу" се намира на 4.73 km западно по права линия от центъра на село Емона. Прегражда билото на южното "Демир капийско възвишение", на най- тясното му място, в седловината, която го отделя от "Еминския гребен". Това е най-източната преграда в Стара планина, известен като "Капията" или "Демир капия". От нея е останал само каменен насип, който от портата слиза на по 200 крачки на изток и запад в долините. Преградата е изградена на пътя Месемврия (Несебър) - Теополис/Козяк (Обзор). Този път тръгва от Несебър, минава през преградата при Св. Влас, през устието на река Козлука, след това се изкачва по "Демиркапийския гребен", стига до преградата и след това се спуска по гребена "Джелеп йол" към устието на река Вая.
Надморска височина: 327 m GPS координати: 42°44’00” С.Ш. и 27°49’57” И.Д.
Информация: Шкорпил, К. Стратегически постройки въ Черноморската областъ на Балканския полуостровъ. Варна, 1929 г.
(http://www.bulgariancastles.com/bg/node/2858)

  1. Римска пътна станция "Темпло Йовис"/"Templum Iovis" се е намирала в рамките на днешния град Обзор. Тя се е намирала на Западнопонтийския римски път. Преди нея на север е пътна станция "Ерите"/"Erite", която се намира на устието на река Камчия. Следващата след нея на юг е пътна станция "Месемврия"/"Mesembria".
    (http://bulgariancastles.com/bg/node/154)

  2. Траките построили друм по Черноморския бряг от делтата на Дунав до Бизантион. Римляните го реконструирали основно. Но този път не достигнал нивото на важна сухопътна артерия.
    (Теофилов, Румен. http://www.segabg.com/article.php?issueid=1387&sectionid=6&id=00003)

Атила

441 - 446

С. Табаков смята, че крепостта Aimimovtou (Aimimontou), под Източния Балкан и отличила се с храбра защита срещу хуните на Атила някъде м/е 441 и 446 г., е Емона. (Табаков, С. Опит за история на Сливен. Т.1 . С.,- 1986, 54-59. ) (Тотешев...)

Прокопий

Approx. 550
  1. Прокопий в списъка Mnsias [Мизия?] споменава пристанищата Еркуленте и Скатрина. Бешевлиев смята, че Еркуленте е Иракли. (Тотешев...)

  2. Скатрина или Scatrea се превежда като "гребена на Хемус".
    (Poulton. Map 22 Moesia Inferior. цит. V. Velkov Cities in Thrace and Dacia in Late
    Antiquity (studies and materials), Amsterdam, 1977, с. 105)

Ал-Идриси

1154
  1. Първото сведение за Емона дължим на Идриси, който я поставя между Поморие и Варна. (http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-emona)
  2. VІ климатичен пояс, 4 секция - Cap Emineh - стр. 382 (http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k1020060/f4.image.langEN)
  3. "... А измежду градовете на Румания са ... Дисина (Дичина), Тамтано, Барнас (Варна), Ахилу (Анхиало), Аймене (Емона), Бурфант (Провадия), Маликия, Барасклафиса (Велики Преслав)... от Аймене до град Барнас има 50 мили; между Барнас и Армукастру има 25 мили; от Армукастро (Енисала) до Дуна има 3 мили...” (http://pan.bg/view_article-9-5046-Varnenskoto-pristanishte-prez-Srednovekovieto-VІІ-HV-vek).html)
  4. Al-Idrīsī’s service in Sicily resulted in the completion of three major geographic works: (1) a silver planisphere on which was depicted a map of the world, (2) a world map consisting of 70 sections formed by dividing the Earth north of the Equator into 7 climatic zones of equal width, each of which was subdivided into 10 equal parts by lines of longitude, and (3) a geographic text intended as a key to the planisphere. This was his great work of descriptive geography, known as Kitāb nuzhat al-mushtāq fī ikhtirāq al-āfāq and also as Kitā Rujār, or Al-Kitāb ar-Rujārī (“The Book of Roger”). In compiling it, al-Idrīsī combined material from Arabic and Greek geographic works with information obtained through firsthand observation and eyewitness reports. The king and his Arab geographer chose a number of persons, including men skilled in drawing, and dispatched them to various countries to observe and record what they saw. Al-Idrīsī completed the book in January 1154, shortly before Roger’s death. (http://www.britannica.com/EBchecked/topic/282089/ash-Sharif-al-Idrisi)

Византийско завоевание

1278
  1. Според поета Мануил Фил византийският флот начело с Михаил Глава Тарханиот по време на похода му срещу Ивайло (1278 г.). превзел повечето от крепостите в региона:
    “... Крепостта Калата (Галата) и Петрион (Петрич, над Разделна)”, които били” ... двата близки свидетели на подвизите.
    ...Благородникът дойде до Проват,
    град във вътрешността.
    ... Придоби цялото място Емона, записва крепостта и града Козяк (Обзор).
    ... Като безсмъртни паметници на победителя...
    се сочат Варна, Проват, Преслава...”
    (http://pan.bg/view_article-9-5046-Varnenskoto-pristanishte-prez-Srednovekovieto-VІІ-HV-vek).html)

  2. http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-emona

Михаил Глава Тарханиот

1278

Според поета Мануил Фил византийският флот начело с Михаил Глава Тарханиот по време на похода му срещу Ивайло (1278 г.). превзел повечето от крепостите в региона:
“... Крепостта Калата (Галата) и Петрион (Петрич, над Разделна)”, които били” ... двата близки свидетели на подвизите.
...Благородникът дойде до Проват,
град във вътрешността.
... Придоби цялото място Емона, записва крепостта и града Козяк (Обзор).
... Като безсмъртни паметници на победителя...
се сочат Варна, Проват, Преслава...”
(http://pan.bg/view_article-9-5046-Varnenskoto-pristanishte-prez-Srednovekovieto-VІІ-HV-vek).html)

Добруджа

1357 - 1370
  1. Наистина в състава на Александровите владения влизало цялото царство, но вътре в пределите му се появили отделни династии, които действували самостойно и винаги били готови да следват примера на сръбските велможи. В крайбрежните равнини и в планинските речни области около Камчия управлявал почти самостойно архонтът Балик със седалище в Карбон (Балчик), а след това деспотът Добротич (Τομπροτίτζης, Dobrodicius, Dobordize), [8] за чието участие във войната между императрица Ана и Кантакузин говорихме по-горе. В 1357 г. в негови ръце били крепостите Емона (сега Емине) и Козяк (сегашното Козаккьой) близо до Месемврия. Той отделил владенията си от духовното управление на Търновската църква и ги подчинил на цариградския патриарх. [9] Добруджа е наречена така вероятно по неговото име. [10] (Иречек, К. История на българите. с.367.http://www.kroraina.com/knigi/ki/ki_22.htm)
  2. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта е във владение на Деспот Добротица. (http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-emona)

Савойска кампания

1366
  1. През 1366 г. крепостта е превзета от савойците. През 1367 г. жителите на Емона се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон.
    (http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-emona)

  2. Според Савойската хроника "след като графът прекара няколко дни пред Варна, оттам тръгнаха много рицари, оръженосци, стрелци и свещеници и отидоха пеша пред една крепост, наречена Емона, носейки стълби и чукове, за да я нападнат."
    (Крисаров, Емона, с. 4, по Гюзелев, В. Chronicon Mesembriae)

  3. През 1366 г. Амедей поема на поход, за да помогне на братовчед си, византийския император Йоан V Палеолог, който е атакуван от турците и българите и е в плен на последните. Амедей побеждава турците при Галиполи, с което осигурява просъществуването на Византия. След това се отправя на поход по черноморието и завзема Созопол, Несебър, Емона и обсажда Варна. Българският цар е принуден да освободи византийския император през окт 1366 и той се връща в Константинопол. (История на Савойската династия, http://jean.delisle.over-blog.com/article-histoire-de-la-maison-de-savoie-59295182.html)

  4. Amadeus initiated a minor crusade (with 15 ships and 1,700 men) in 1366 against Murad I of the Ottoman Empire to aid his cousin, John V Palaiologos, the Byzantine Emperor, son of the Dowager Empress, Anne of Savoy.[3] On this campaign Amadeus joined forces with Francesco I of Lesbos, and Hungarian king Louis the Great, and they drove the Turks from Gallipoli. (This victory was short-live, though, for they lost Gallipoli to the Turkish Sultan Murad I a few years later.)[4] At this time John V was held captive by the Bulgarians. Amadeus turned his forces against Bulgaria and captured the Black Sea ports of Mesembria and Sozopolis. He then laid siege to Varna and sent Tsar Ivan Alexander an ultimatum to release John V or suffer further defeat. Ivan Alexander released John V and Amadeus returned to spend the winter in Mesembria, arriving there with John V before Christmas.[5]
    [http://en.wikipedia.org/wiki/Amadeus_VI,_Count_of_Savoy, цитирайки:

  5. Tuchman, Barbara Wertheim. A Distant Mirror: The Calamitous 14th Century. New York: Knopf, 1978. p. 239

  6. Norwich, John Julius. Byzantium: The Decline and Fall. (New York: Alfred A> Knopf, 1996) p. 330-331)

Османско завоевание

Approx. 1388
  1. През 1388-1389 г. е завладяна от турците.
    (http://bulgariancastles.com/bg/node/168)

  2. Подобна е историята на Анхиало - най-близката крепост:
    В 1263 г. новопостроената крепост и градът били в границите на възстановената Византийска империя, докато българският цар Тодор Светослав (1300-1321) отново ги отвоювал през 1304 г. По време на похода на граф Амедей Савойски ( Amadeus VI of Savoy ) срещу селища по западното крайбрежие на Черно море е завзет и Aнхиало в 1366 г. и отстъпен на Византия през 1367 г. През 1396 г. градът е овладян за първи път от османската армия, впоследствие за времето между 1403-1413 г. той е няколкократно отвоюван и загубван при военни действия между тях и Византия. Aнхиало окончателно е присъединен към Османската империя по нареждане на султан Мехмед II (1444-1481) от Караджа бег в 1453 г.
    (http://blacksea.ehw.gr/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=10671)

Византия

Approx. 1403 - 1453

По договор от 1403 г. всички черноморски градове южно от Стара планина са върнати на Византия. Окончателно са занзети малко преди памането на Константинопол през 1453 г.
(Клисаров, с. 9)

Унищожаване

1453

Окончатело унищожена през март 1453 г.
http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-emona

Нешри

Approx. 1500

(73). Описание на Сосмановата земя и имената на нейните крепости
Говорят, че земята на Александросоглу Сосман се простирала покрай река Тупа [sic] и стигала до Едирне. Стояла точно срещу Ефляк. На оттатъшната страна на Туна бил Ефляк, а на отсамната страна — земята Сосманова. Весела земя била. Овце, мед и масло течели от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде. И яките и крепости били повече отколкото по
93
другите земи. По български имената на крепостите и са тези: Ченге, Пъравади, Мадара, Вефчен, [141] Добрич, Мечка, Ефлека, Гьозке, Крапчене, Кираставча, Ески Истанбуллук, Шумнъ, Черноз, Миглоч. Ейменоз, Кос Ова, Юрюк Ова, Търнавъ, която била Сосманова престолница, Никаболъ, Тон Биргоз, Зишт Ова, Нюкесри, Търака, Силистре. Повечето от тези крепости стояли покрай Туна.
(Мехмед Нешри. ОГЛЕДАЛО НА СВЕТА. История на османския двор.
http://www.promacedonia.org/kalojan/mn/mn_061-090.html#g73)

Agnese

1542

Почти същата картина се наблюдава в картата на Черно море от Батиста Агнезе отново от 1542 г. (фиг. 2). Островите са разположени така: един южно от н. Калиакра, един пред устието на р. Камчия, един пред н. Емине, пет в Бургаския залив, като три са малки, а два - големи, три са в акваторията на Странджанското крайбрежие. С пълно основание можем да предположим, че за изготвянето на двете карти е използван общ източник.
(http://www.io-bas.bg/downloads/oc3-12.pdf)

Венеция

Approx. 1550

Анонимен венециански портолан от ХVІ в:
“От Созопол до Месиври (Несебър) са 18 мили. Месиври е град и пристанище и (има) пясъчен рейд. Корабите се обръщат към града към запада. От Месиври до Ахило (Поморие) са 14 мили. Ахило е град и добро пристанище и има солници. От Месиври до Варна са 100 мили по картата от североизток към изток. От Месиври до нос Лемано (Емине) по картата от североизток към изток са 30 мили.”
http://nessebar-news.com/2013/несебър-в-най-красивата-карта-на-чер/

Хомем

1559

Ортелиус

1585

Thraciae veteris typvs - карта на Тракия, създадена от Абрахам Ортелиус

Карти

1600 - 1700

През VIII-XIV в. пристанището на Емона е известно на мореплавателите, а носът се среща на много карти от XVII в. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Емона)
Едни от първите са картите [на Черно море] на Пиетро Висконте от Генуа (1311) (фиг. 2. 8), Дулсерт (1339), Фра Мауро (1459), Грациозо Бенинказа от Анкона (1474), Албино де Канепа (1489), Диего Хомем, (1559).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Океанография

de Peyssonnel

1787

XVI. Eminé est un endroit désert, mais où il ya un assez bon port dont le fond est de sable; toutes fortes de bâtimens y abordent, mais ils y souffrent un peu en hiver. Il ya dans les environs plusieurs villages turcs & grecs d’où l’on tire une grande quantité de charbon & de bois de chauffage.

XVI. Емине е уединено място, но има доста добро пристанище, защото дъното е песъчливо; всички видове плавателни съдове акостират там, но през зимата им e малко трудно. Наоколо има няколко турски и гръцки села, откъдето се получава [изнасят] голямо количество въглища и дърва за огрев.
(de Peyssonnel, Claude-Charles. Traité sur le commerce de la Mer Noire. Tome Second. / Claude-Charles de Peyssonnel. – Paris: 1787. – 379 p. - с. 153
http://books.google.com/books?id=2AhQAAAAYAAJ&q=varna&hl=en#v=snippet&q=Emin%C3%A9&f=false)

Фар

1880
  1. Фарът на нос Емине е открит на 15 декември 1880 г., кулата е висока 9.4 метра. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Емона)
  2. Френското дружество Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane изгражда по българските земи седем фара на два етапа. През първия етап (1856-1866) са построени фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и „червеният фенер" на Варненския нос, а през втория етап (1880-1888) - фаровете на Емине, Св. Анастасия и Св. Иван. (http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=5704)

Шкорпил

1888

Останки от крепостта Емона са регистрирани от К. Шкорпил при изкопни работи през 1888 г. на нос Емине. Разкрити са части от крепости стени, но системни археологически проучвания не са предприемани.
(http://www.bulgariancastles.com/bg/krepost-emona)

Преселници

1923 - 1927

След Лозанския договор през 1923 г. започват да пристигат български семейства от турските територии, а коренното гръцко население на ЕМона си завинава за Гърция. ОСтават само осем семейства.

Религия

Св. Никола І

Approx. 900

Св. Никола ІІ

Approx. 1218 - Approx. 1241
  1. The ecclesiastical administrative region of the diocese of Mesimvria, the basis of the metropolitan, also included the Greek villages: Ravda, Agios Vlasios, Emona, Varna, Aspro and Bana; all these villages had their own church and school.(3) ... The diocese of Mesimvria also had under its jurisdiction the monastery of St. Nikolaos tou Aimona (Saint Nicholas of Aimonas), which was rebuilt by the Bulgarian prince, Ivan Asen II, in the early 13th century. The existence of other monasteries has also been reported, like: the monastery of Agia Anastasia, which was laid waste to and burnt down in a Cossack raid in the mid 17th century, the monastery of Timios Prodromos, Agia Anna (St. Anna) and Agios Vlassios which were sacked and destroyed in raids of "Kirtzalides", in 1805, who slaughtered all the monks of the monastery of St. Nikolaos tou Aimona.(5) (Kotzabassi Maria, "Diocese of Mesimvria", Encyclopaedia of the Hellenic World, Black Sea URL: http://kassiani.fhw.gr/l.aspx?id=11883)

Емонски разговори

1331

След победата над Андроник ІІІ (18 юли при Русокастро) Иван Александър (1332–1371) разходил свитата си по билото на Хемус, разпънал шатри до Баня (сега Пальо Баня) над Св. Влас, да отдъхне и наслади очи по неземните гледки. На самия нос, под Бабакя, с хилавите си крепостни зидове, които приличали повече на дворна ограда се мъдрело Емона. Хиляда крачки на север от селището вишал стени манастир, надвесен над водата, на още петстотин крачки по-на север сивеели руините от древни храмове, а в далечината на юлската мараня се виждали Иракли(я), Козяк и Аспра. На юг; Месамврия и тогава приличала на плаващо птиче гнездо, по нататък в лятната мараня се мержелеели Анхиало, Ахелой, дълбокия залив с блатата, а най-на юг, като мираж, трептял Созопол. От високото, човек получава орлови пориви за летеж и на Царя не му се тръгвало към Търново и към короната с бодливите шипове, пък и кротките разговори с Григорий (Синаит) и Теодосий (Търновски) обливали душата като юлски мед.
Духали странни ветрове. На източния бряг на Босфора около 1152-та година (според математическите проучвания на Фоменко и Носовски) са разпнали духовен смутител, който твърдял, че е Пътят, Истината и Живота, а се мълвяло, че е и син Божи! Учението Му отричало възможността за сносен живот, тук, на земята и подготвяло човеците за отвъдното! Подир неговата смърт, трескаво се чертаели основите на Новата вяра (тогавашната New age), която се нуждаела от църковни амвони и манастири с монаси, които да проповядват кротост и ненасилие. Новото учение, щяло да свидетелства за себе си и чрез писмена. Затова; на мода били скриптерите, тълмачите и образописците!
Слушал Иван Александър и разчитал духовните ветрове по царски: Който строи амвони ще чува Осанна, а поповете и монасите ще обгрижват и сплотяват народа. Древният храм на Бендида-Артемида в м. Ниското и манастира на Чудотвореца били белег, че мястото е духовно. Не са ли и човеците като рибари в житейското море? Два дена обикаляла царската свита с двамата монаси, а на светлината на вечерния огън разговорите за вярата продължавали до роса. На третата вечер легнали рано и станали да посочат местата за основите на първите манастира, които заедно със „Св Никола” ще станат духовно гнездо, а в църквите на север и юг и запад ще се молят миряните, ще събират милостиня и славят Бога, Царя и отечеството. Монасите ще прекарват в пост и мълчание, за да чуват с какво идва бъдещето, ще описват житията на достойни човеци от битките и мира, ще изографисват светци и царе за пример на бъдните поколения! Така, новата вяра щяла да се нагоди като вода към вярвания на траки и българи.
Втората среща на Теодоси с Иван Александър не била особено приятна, защото нанасяла поправки в емонските разговори и царската воля. Времената били разорително-размирни и Теодосий предал заръките на Григорий Синаит, че ще е по-добре, строителството по Емонската планина де се премести около Търново, защото разбойниците не се стряскат от новата вяра! Царят слушал безизразно, но Теодосий долавял мисловната неотстъпчивост и пуснал последните аргументи: Ваше Величество, при добри ветрове, пътят от Месамврия до Константинопол е половин ден! И ще може ли от Търновтрад да се опази читаво духовното средище, или ще застроите тръвна за оси!
Така, строителството секнало. Мраморните късове от местността Ниското ─разхвърляни покрай недостроените манастири св. Андрей, св. Илия, св. Петър, св. Георги, чиито имена влезли по-късно в генералщабните карти на Виена по съобщенията на съгледвачи.
Крепостните зидове на Месамбрия са яки, но за кураж, хората строели и църкви.
(http://petril.blog.bg/izkustvo/2012/05/20/bvk-2-poluostrovyt.956757)

Ватопеди

1761
  1. The Vatopaidi Monastery, at various periods, has possessed the following:
    In the region of Mesemvria [58], the Monydrion of Saint Nicholas, together with its properties (1761).
    [58] Arkadios, mss, p. 340; Constantinidis, 1945, pp. 141-149 cites several details “concerning the Holy Monastery of St Nicholas of Aimonas (or Naimon or Aimon) near Mesimvria” but nowhere does he make mention of its subordination to Vatopaidi. We cannot therefore establish the identity, even though it appears to be the monydrion that concerns us.
    (Ioakeim A. Papaggelos. Samos – The metochia in Greece, Asia Minor, Bulgaria and Serbia, http://pemptousia.com/2011/11/samos-the-metochia-in-greece-asia-minor-bulgaria-and-serbia/)

  2. Vatopedi's library preserves a medieval royal charter, the 13th-century Vatopedi Charter of Ivan Asen II of Bulgaria dedicated to the monastery. It was discovered in the monastery's archives in 1929.
    (http://en.wikipedia.org/wiki/Vatopedi_monastery)

Кърджалии

1805

През 1805 г. манастирът е разрушен от кърджалии, но впоследствие възстановен. Останки от предишните сгради и сега се откриват в близост до отвесните скали, с които планината слиза в морето. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Емона)
2. Седемте траки, които заварих през 1969 г. единодушно разказваха за Голямата риба, която пред Никулден доплувала пред нос св. Никола за да бъде жертвопринесена. Веднъж монасите не изчакали рибата да отдъхне и малко след това се свлекли в морето с манастира. Тогавашната нова вяра била твърде престорено човеколюбива! Затова кожата на Земята трепнала по-сериозно и отломък от зида на Месамврия и манастира се приплъзнали към водата. От манастира могат да се видят само основите на магерницата, зидан „питос” за вино и Орехът на исихастите, който още ражда! (http://petril.blog.bg/izkustvo/2012/05/20/bvk-2-poluostrovyt.956757)

Св. Никола ІІІ

1847

Да не запустее обживяното място и лута Рибата, в 1847-ма била построена църква посветена на Чудотвореца, която през последните няколко години престана да е сенник на магаретата от жегата!
(http://petril.blog.bg/izkustvo/2012/05/20/bvk-2-poluostrovyt.956757)

Арт Емона

2010 - 2015